Еврото като щит срещу финансовите сенки: Отговор на тревогите на Кузман Илиев

Тик-так. Часовникът отмерва последните месеци до един исторически момент за България – приемането на еврото. Докато еуфорията е осезаема, в ефира на “Денят на Дарик” прозвучаха и тревожни нотки от икономиста Кузман Илиев. Той ни предупреди за “социален експеримент” с дигиталното евро, за “тоталитарен контрол” и застрашени свободи. Но дали сме на път да загубим себе си в европейската прегръдка, или напротив – да намерим по-сигурен пристан за нашите ценности?

Прозрачността не е враг, а оръжие

Основната теза на Илиев е, че дигиталното евро, с неговата проследимост чрез блокчейн, ще доведе до пълно наблюдение над гражданите и потенциално до репресии. Той рисува картина, в която “дисиденти” биват финансово наказвани, а личната банкова тайна изчезва. Тези опасения, макар и разбираеми в съвременния свят, пропускат една съществена гледна точка: прозрачността във финансовата система е двуостър меч. И докато може да бъде използвана за контрол, тя е и най-мощното оръжие срещу скритите пороци на финансовата система – корупцията, прането на пари и укриването на капитали в офшорни сметки.

Представете си следното: български компании получават щедри кредити, често осигурени от държавни гаранции или европейски фондове, предназначени за развитие на икономиката. Вместо обаче тези средства да бъдат инвестирани ефективно, те мистериозно изчезват, пренасочени към сложни офшорни схеми. Това не само лишава държавата от данъчни приходи, но и подкопава доверието в институциите и създава нелоялна конкуренция. Именно тук дигиталното евро, под зоркото око на Европейската централна банка (ЕЦБ), може да промени правилата на играта.

С достъпа до детайлни данни за транзакциите, ЕЦБ ще разполага с безпрецедентна възможност да проследява тези парични потоци. Вече няма да е толкова лесно да се скрият милиони зад паравани от кухи фирми или сложни мрежи от посредници. Ако сте коректен гражданин или бизнес, защо трябва да се страхувате от тази прозрачност? Напротив, тя ще ви защити от недобросъвестни конкуренти и ще осигури по-справедлива икономическа среда.

Европейският модел: Свобода и гаранции

Тук е и моментът да се спрем на друга ключова точка, която Кузман Илиев подминава – фундаменталната защита на свободите на гражданите в Европейския съюз. Твърденията за “тоталитарен нагон” и “липса на демократичност” в ЕЦБ и европейските институции не отразяват реалността на един от най-стабилните и демократични съюзи в света.

Европейският съюз е изграден върху принципите на върховенството на закона, защитата на човешките права и основните свободи. Никъде другаде по света няма толкова силни правни гаранции срещу произвол и злоупотреби с власт. Всеки гражданин на ЕС има право на съдебна защита срещу действия на институциите, включително ЕЦБ. Има строги регулации за защита на личните данни (GDPR), които са еталон за целия свят. Всяко въвеждане на нова технология, като дигиталното евро, е съпроводено от мащабни дебати и законодателни промени, целящи да гарантират именно тези свободи.

Нещо повече, Европейският съд по правата на човека и Съдът на Европейския съюз са институции, които непрекъснато следят за спазването на тези принципи и налагат санкции при нарушения. ЕЦБ, макар и независима в оперативната си дейност, е подложена на демократичен контрол чрез Европейския парламент и националните правителства. Твърденията за “избрани” или “неизбрани” чиновници, които вземат решения извън всякакъв контрол, просто не се вписват в сложната система на европейско управление, където всеки орган има своите правомощия и отговорности, но и своите ограничения.

Анализаторите като Илиев често забравят, че в ЕС имаме възможността да се защитаваме и да променяме, когато нещо не ни харесва. Протестираме, гласуваме, подаваме петиции, участваме в граждански организации – всичко това са механизми, които гражданите на тоталитарни режими само биха мечтали да притежават.

Отвъд “кексчето”: Икономически ползи и стабилност

Освен дигиталния аспект, приемането на еврото носи и редица неоспорими икономически ползи за България. Стабилността на еврото, въпреки временните инфлационни предизвикателства, осигурява предсказуемост и защита от валутни рискове. Намаляват се транзакционните разходи за българските фирми, работещи с европейски партньори, което стимулира търговията и инвестициите. Доверието на международните инвеститори в България ще се увеличи, а това ще доведе до по-голям приток на капитали и създаване на нови работни места.

Илиев иронизира “борбата с цените на кексчето”, но фактът е, че с приемането на еврото България ще стане част от един от най-големите икономически блокове в света, което дава възможност за по-ефективна борба с инфлацията чрез общи политики и по-голяма пазарна сила.

Разбира се, никой не отрича, че всяка голяма промяна носи със себе си предизвикателства. Важно е обаче да се гледа цялостната картина. Приемането на еврото не е просто смяна на валута, а стъпка към по-силна, по-прозрачна и по-отговорна България в сърцето на Европейския съюз. Това е стъпка, която не застрашава нашите свободи, а напротив – ги защитава, осигурявайки ни място в един свят, където демокрацията и върховенството на закона все още са ценности, за които си струва да се борим.

Има баланс между прозрачността на финансовите транзакции и защитата на личната неприкосновеност в дигиталния свят.