Между свободния пазар и социалната държава: Защо либертарианският блян е реализиран кошмар за България

Представете си свят, в който държавата е просто сянка – отдръпнала се, невидима, ненамесваща се. Свят, където пазарът е върховен господар, а всеки човек е ковач на собственото си щастие, освободен от оковите на регулациите и колективната отговорност. Това е привлекателна утопия за онези, които ценят свободата над всичко. Това е обещанието на либертарианството, идеология, която все по-често набира популярност. Но ако се вгледаме по-отблизо, особено през призмата на българската реалност, този блян бързо се превръща в кошмар, разкривайки дълбоки пукнатини в основите си.

Когато “свободата” ни разболява: Цената на липсата на регулации
Едно от най-стряскащите положения на либертарианството е, че моралът на едно действие се измерва единствено с липсата на принуда, без значение какви са последствията. На практика това може да доведе до абсурдни и животозастрашаващи ситуации. Ако приемем, че регулациите за безопасност на храните са „принуда“, то тогава е „морално“ да се продават продукти, които са опасни за здравето. Защото, нали, потребителят „доброволно“ избира какво да купи, без значение, че няма информация или е подведен.

В България, където корупцията и дефицитът на контрол са често срещани явления, подобен подход би бил катастрофален. Колко често сме свидетели на „доброволни“ заобикаляния на екологични стандарти, водещи до отровена природа? Колко пъти „оптимизацията“ на разходи за безопасност на работното място е водила до инциденти и трагедии? Либертарианският фокус върху начина, а не върху резултата, в наши условия е покана за произвол. Вместо това, има нужда от идеали, които твърдо застават зад необходимостта от силни и ефективни регулации. Те са щит, който предпазва не само индивида, но и цялото общество от безскрупулни практики. Стандартите за качество на храните, опазването на околната среда, справедливите трудови условия – това не са принуда, а гаранция за достоен живот и здравословна среда.

От “всеки сам за себе си” до “общество за всички”: Силата на колективната отговорност
Либертарианският идеал възхвалява крайния индивидуализъм и самодостатъчност. В един такъв свят обаче, където всеки е сам за себе си, изчезва колективната отговорност за изграждане на общи блага. Резултатът? Системи като публичното образование и здравеопазване, които зависят от споделената отговорност, бързо западат.

Погледнете България – години наред сме свидетели на хронично недофинансиране на училища и болници, докато най-богатите могат да си позволят луксозни частни алтернативи. Либертарианският призив за тотална приватизация би задълбочил тези неравенства до безпрецедентни нива, лишавайки огромна част от населението от достъп до основни услуги. Съществува и различен път: инвестиране в силни публични услуги. Убеждението е, че достъпът до качествено образование, здравеопазване и социална защита не трябва да е привилегия, а основно право. Когато инвестираме в тези сектори чрез справедливи данъци и преразпределение, ние не просто помагаме на нуждаещите се, а изграждаме по-устойчиво и сплотено общество, в което всеки има шанс да развие пълния си потенциал.

Пазарни провали и държавен коректив: Урокът от реалността
Либертарианството наивно вярва, че пазарите се коригират сами, игнорирайки сериозни проблеми като монополи, картелни споразумения и замърсяване. Липсата на държавен надзор позволява на компаниите да замърсяват природата и да манипулират цените, без да поемат отговорност.

Българската история е пълна с примери за пазарни провали. От “грабителната приватизация” до днешните олигархични структури, които контролират цели сектори, липсата на адекватен контрол е довела до несправедливост и хаос. Нужен е подход, който признава, че пазарът е мощен двигател, но и че има своите недостатъци и провали. Затова е необходима активна роля на държавата в регулирането и надзора. Това включва борба с монополите, защита на потребителите, опазване на околната среда и гарантиране на честна конкуренция. Невидимата ръка на пазара може да бъде изключително ефективна, но само ако е направлявана от видимата ръка на справедливата държавна и глобална политика.

От дерегулация към справедливост: Урокът от кризите
Вярата на либертарианците, че конкуренцията процъфтява най-добре без намесата на правителството, е опровергана от световни икономически кризи. Дерегулацията допринесе за финансовия срив от 2008 г., а днес виждаме как “гиг икономиката” заобикаля трудовото законодателство, лишавайки милиони хора от основни социални гаранции.

В България, където “олекотяването” на регулациите често е параван за безнаказаност, рисковете от пълна дерегулация са огромни. Социалдемокрацията напротив, защитава идеята за силна социална държава, която осигурява трудови права, адекватни заплати, социални помощи и защита при безработица. Това не е пречка пред икономическото развитие, а социална инвестиция, която осигурява стабилност, намалява неравенствата и създава по-сигурна среда за всички. Когато хората се чувстват защитени, те са по-продуктивни, по-иновативни и по-ангажирани с обществото.

Справедливост за всички, не само за богатите: Демократичната държава като гарант
И накрая, либертарианските идеи за приватизация на правосъдието и сигурността са дълбоко тревожни. В един такъв свят правосъдието би станало лукс, достъпен само за най-богатите, а обикновените граждани биха останали беззащитни.

В България, където доверието в държавните институции е често уронено, прехвърлянето на тези основни функции на частни субекти би било рецепта за хаос. Наложително е твърдо да се стои зад принципа на равен достъп до правосъдие и държавен монопол върху сигурността. Само една силна и демократично отговорна държава може да гарантира, че законът е еднакъв за всички, независимо от техния социален статус или финансово състояние. Тя е гарант за обществения ред и справедливост, ценности, без които никаква истинска свобода не е възможна.

Заключение: Бъдещето е в баланса
Либертарианският идеал за неограничена свобода, макар и привлекателен на пръв поглед, игнорира сложните реалности на съвременното общество. Особено в България, където преходът към пазарна икономика беше белязан от неравенства и слабости на институциите, продължаването на либертарианските принципи би довело до задълбочаване на проблемите.

Вместо това, има нужда от идеали, които предлагат път към справедливо, равнопоставено и проспериращо общество. Истинската свобода не е анархия, а баланс между индивидуалните права и колективната отговорност. Чрез силни публични институции, ефективни регулации и активна социална политика, държавата може да бъде не пречка, а катализатор за благоденствие и социална справедливост, осигурявайки достоен живот и равни възможности за всеки български гражданин.