Отчуждение в ерата на автоматизацията: Преразглеждане на Маркс през 21-ви и 22-ри век – KARL MARX

През 19-ти век Карл Маркс описва състояние, което нарича отчуждение – дълбоко чувство на несвързаност, което работниците изпитват спрямо своя труд, продуктите, които създават, хората около тях и в крайна сметка спрямо собствената си човечност [1]. Вкоренена в капиталистическия начин на производство, теорията на Маркс улавя дехуманизиращите ефекти на индустриалния труд. Днес, докато навигираме през 21-ви век и се взираме в очертанията на 22-ри, прозренията на Маркс не само са се запазили – те са се задълбочили, развивайки се по начини, които той едва ли би могъл да си представи.

Отчуждение и гиг икономика

По времето на Маркс фабричните работници са имали малък контрол върху съдържанието и темпото на своята работа. В съвременната гиг икономика работниците са уж „независими“, но реалността често отразява по-дълбоко отчуждение [2]. Гиг работниците – шофьори на доставки, фрийлансъри, работещи през онлайн платформи – трябва да продават не само труда си, но и своята наличност, идентичност и дори репутация, често медиирани от алгоритмично управление.

Работниците сега са фрагментирани по множество задачи и клиенти, постоянно оценявани чрез системи за обратна връзка и алгоритми, но рядко получават истинско признание за своя принос. Отчуждението, описано от Маркс – където работникът се превръща в придатък към машината – се е трансформирало в отчуждение от превръщането му в придатък към потоци от данни, приложения и корпоративни системи за оценяване [3].

Вместо отчуждение чрез повтарящ се машинен труд, ние изпитваме отчуждение чрез постоянна необходимост от търсене на работа, непрекъснат самомаркетинг и постоянно самонаблюдение, за да поддържаме високи оценки в платформите. Комерсиализацията на самата идентичност се е превърнала в нова граница на отчуждението [4].

Автоматизация, изкуствен интелект и краят на труда

Маркс теоретизира, че при капитализма технологичният прогрес парадоксално би влошил отчуждението на работниците, вместо да ги освободи [5]. През 21-ви век изкуственият интелект и автоматизацията са готови да елиминират огромни сектори от човешкия труд, от производството до логистиката и интелектуалния труд [6].

Това въвежда нова форма на отчуждение: не просто отделяне от продукта на труда, а отделяне от самата способност да се работи смислено. С потенциалното изчезване на много видове работа, изчезва и основно средство, чрез което хората исторически са се свързвали с чувството за цел, социална принадлежност и самочувствие [7].

Ако сме отчуждени, когато трудът ни се струва безсмислен, какво се случва, когато изобщо няма труд? Без радикално преосмисляне на социалните ценности около целта и идентичността, 22-ри век може да стане свидетел на екзистенциално отчуждение, по-дълбоко от всичко, което Маркс е предвиждал.

Отчуждение в потребителската култура

Маркс вижда отчуждение не само в производството, но и в потреблението: стоките фетишизират реалните социални отношения зад тяхното създаване, прикривайки експлоатацията и неравенството [8]. В днешното хиперконсуматорско общество тази абстракция се е засилила. Продуктите не са просто предмети; те се продават като преживявания, начин на живот и елементи от дигиталното ни присъствие в социалните мрежи.

Ние сме отчуждени не само от процеса на създаване на това, което консумираме, но и от самите нужди, които се опитваме да задоволим чрез него. Всяко „харесване“, всеки онлайн абонамент, всяка мимолетна тенденция ни въвлича във вихър от повърхностна връзка и произведено желание, докато по-дълбоките социални връзки, които придават истински смисъл на живота – общност, солидарност, споделена борба – атрофират.

Съвременното отчуждение вече не е само проблем на фабриката или офиса; то е проникнало в домовете ни, в нашите смартфони, в най-съкровените ни мисли и чувства.

Към възстановяване на човечеството

Маркс вярвал, че истинският човешки разцвет може да се случи само когато индивидите имат възможност да се занимават със самостоятелен, творчески, колективен труд – дейности, които изразяват нашата същност като социални и съзидателни същества [9].

През 21-ви и 22-ри век тази визия може да се прояви не чрез носталгично завръщане към физическия труд от миналото, а чрез създаването на нови форми на колективен живот и социална организация: [универсален базов доход], кооперативна собственост върху цифрови платформи, управление с изкуствен интелект, ръководено от общността, и поставянето на изкуствата и философията в центъра, а не в периферията на човешкия живот.

Съществува реална възможност за преодоляване на отчуждението – не чрез отхвърляне на технологиите, а чрез тяхното демократизиране и поставянето им в служба на човечеството; не чрез отричане на труда, а чрез неговото предефиниране отвъд принудителната зависимост от заплати; не чрез оттегляне в индивидуализъм, а чрез възстановяване на нови форми на солидарност и взаимопомощ.

Заключение: Призракът на Маркс в машината

Теорията за отчуждението на Карл Маркс никога не е била просто анализ на фабриките и комините от 19-ти век – тя е била за вечната борба да останем пълноценни човешки същества в системи, които често третират хората като прости инструменти. Докато стоим на прага на нова ера, с машини, които могат да мислят, и икономики, които все повече могат да функционират без нашето пряко участие, опасността от отчуждение е по-голяма от всякога.

Но същото важи и за възможността да се създадат общества, в които креативността, свободата и автентичната човешка връзка не са лукс, а основни принципи. Старото предупреждение на Маркс все още отеква в сложните схеми на нашия нов свят: без съзнателна, колективна трансформация рискуваме да изградим бъдеще, в което самото човечество се превръща в призрачна сянка в бездушната машина на автоматизацията.

Препратки:

[1] Marx, K. (1932). The Economic and Philosophic Manuscripts of 1844. International Publishers. [2] Scholz, T. F. (2016). Uberworked and underpaid: How to fix inequality, the gender pay gap, and the broken ¹ jobs economy. OR Books. [3] Zuboff, S. (2019). The age of surveillance capitalism: The fight for a human future at the new frontier of power. PublicAffairs. [4] Dyer-Witheford, N. (2015). Cyber-proletariat: Global labour in the digital vortex. Pluto Press. [5] Marx, K. (1976). Capital: A critique of political economy (Vol. 1). Penguin Books. ² [6] Brynjolfsson, E., & McAfee, A. (2014). The second machine age: Work, progress, and prosperity in a time of brilliant technologies. WW Norton & Company. [7] Srnicek, N., & Williams, A. (2015). Inventing the future: Postcapitalism and a world without work. Verso Books. [8] Debord, G. (2000). The society of the spectacle. Zone books. [9] Fromm, E. (2013). The sane society. Open Road Media.