Недостатъците на неолиберализма

Неолиберализмът, някога възхваляван като панацея за икономическата стагнация и прекомерната държавна намеса, упражнява значително влияние върху световната политика през последните четири десетилетия [1]. Основаващ се на принципите на свободните пазари, дерегулацията и ограничаването на правителствената роля, той обещаваше просперитет чрез конкуренция. Въпреки това, с натрупването на неговите последици, недостатъците му стават все по-очевидни и трудни за пренебрегване.

Разминаване между обещания и реалност

В теорията си неолиберализмът предполага стимулиране на иновациите, ефективността и индивидуалната отговорност. Чрез намаляване на държавната намеса се твърди, че се освобождава индивидуалният потенциал и пазарната динамика [2]. На практика обаче той често води до концентрация на богатство, ерозия на публичните институции и задълбочаване на неравенството [3]. Така наречената “невидима ръка” на пазара твърде често се оказва “невидим чук”, който непропорционално засяга най-уязвимите слоеве на обществото.

Неравенството като присъща черта, а не аномалия

При неолибералните режими богатството не се “просмуква” надолу, а се концентрира във върха на икономическата пирамида [4]. Намаляването на корпоративните данъци, приватизацията на обществени услуги и отслабването на защитата на труда доведоха до нарастване на пропастта между богатите и работническата класа [5]. Въпреки че БВП може да отчита ръст, ползите от него са крайно неравномерно разпределени. Неолиберализмът изхожда от предположението за равни изходни позиции за всички. Но когато историческите несправедливости, структурната дискриминация и неравномерният достъп до ресурси продължават да съществуват, подобни допускания се превръщат в опасни илюзии [6].

Подкопаване на демократичните устои

Влиянието на неолиберализма не се ограничава само до икономическата сфера – той трансформира и политическия живот. С намаляването на отговорностите на държавата, корпорациите и частните интереси запълват вакуума [7]. Политиката все по-често се ръководи от стремежа към печалба, а не от общественото благо. Регулаторните органи губят своята сила, обществените блага като здравеопазване и образование се превръщат в стоки, а демократичната отчетност страда [8]. Гражданите все повече се възприемат като потребители, а публичният дебат се свежда до икономически показатели.

Разрушаване на социалната тъкан

Наблягайки на крайния индивидуализъм, неолиберализмът често подкопава самата идея за обществен договор [9]. Солидарността, взаимната подкрепа и публичните инвестиции се представят като неефективност или ненужен лукс. Тази ерозия на колективната отговорност може да доведе до отчуждение, емоционално изтощение и разпадане на чувството за общност [10]. Нарастването на проблемите с психичното здраве, несигурната заетост и гражданската апатия в развитите страни са отражение на това разрушаване на социалната тъкан.

Назряло време за преоценка

Неолиберализмът процъфтяваше под мантрата, че пазарите ще се саморегулират, приватизацията ще доведе до по-висока ефективност, а правителствата са основният проблем [11]. Но финансовите кризи, бездействието по отношение на климатичните промени и здравните пандемии на 21-ви век разкриват съвсем различна картина. Тези системни предизвикателства изискват колективни решения, дългосрочно планиране и укрепване на публичната сфера.

Това не е призив за безрезервен държавен контрол, а за балансирана преоценка на ролите. Пазарите имат своето място, но също така и институциите, които защитават уязвимите, опазват околната среда и насърчават справедливостта. Неолиберализмът, в сегашната си доминираща форма, не разполага с моралните и практически инструменти, необходими за справяне със света, пред който сме изправени днес.

В крайна сметка въпросът не е дали да се откажем от пазарите, а дали можем да изградим икономически ред, който служи на хората, а не обратното. Време е да си представим едно постнеолиберално бъдеще – бъдеще, което се корени не само в конкуренцията, но и в състраданието, равенството и устойчивостта.

Препратки:

[1] Harvey, D. (2005). A Brief History of Neoliberalism. Oxford University Press. [2] Friedman, M. (1962). Capitalism and Freedom. University of Chicago Press. [3] Stiglitz, J. E. (2012). The Price of Inequality: How Today’s Divided Society Endangers Our Future. W. W. Norton & Company. [4] Piketty, T. (2014). Capital in the Twenty-First Century. Harvard University Press. [5] Standing, G. (2011). The Precariat: The New Dangerous Class. Bloomsbury Academic. [6] Fraser, N. (2013). Fortunes of feminism: From state-managed capitalism to neoliberal crisis. Historical Materialism, 21(4), 55-73. [7] Crouch, C. (2011). The Strange Non-Death of Neoliberalism. Polity Press. [8] Klein, N. (2007). The Shock Doctrine: The Rise of Disaster Capitalism. Metropolitan Books/Henry Holt and Co. [9] Sandel, M. J. (2012). What Money Can’t Buy: The Moral Limits of Markets. Farrar, Straus and Giroux. [10] Putnam, R. D. (2000). Bowling Alone: The Collapse and Revival of American Community. Simon & Schuster. [11] Hayek, F. A. (1944). The Road to Serfdom. University of Chicago Press.