Как агресивното земеделие причини сушите в Добруджанския регион на България – QUIRKY SHARDS

Добруджанският регион, често наричан „житницата на България“, отдавна е ключов център за селскостопанско производство. Със своите богати черноземни почви и обширни равнини, той се превърна в основен район за екстензивно отглеждане на пшеница и индустриално земеделие през 20-ти век. Под привидната плодовитост обаче се развива бавно, но сигурно бедствие – такова, което има корени не само в природните условия, но и в човешките амбиции. Сушите, които днес измъчват региона, не са просто случайни метеорологични явления, а пряко следствие от десетилетия на неустойчиви земеделски практики.

Преминаването към монокултурно земеделие

По време на държавния социализъм и продължавайки в посткомунистическата епоха, селскостопанският пейзаж на Добруджа претърпя значителна трансформация. Разнообразното земеделие, включващо различни култури и животни, отстъпи място на мащабни монокултурни практики, при които се отглеждат предимно зърнени култури като пшеница, царевица и слънчоглед. Тези култури, отглеждани върху обширни площи без сеитбообращение или диверсификация, постепенно изчерпаха органичното вещество в почвата, което е ключово за задържането на влага [1]. Липсата на живи плетове или покривни култури, които да предпазват от ветрова и водна ерозия, направи земята все по-уязвима към изсушаване.

Изчезването на естествените водни буфери

Традиционното земеделие в Добруджа някога е разчитало на разнообразна мрежа от ливади, пасища, влажни зони и дървесни насаждения. Тези екосистеми са играели ролята на естествени буфери, които са задържали вода в ландшафта и са смекчавали крайностите на сушите и наводненията [2]. Но с разширяването на съвременното земеделие тези природни елементи са били отводнявани, разчиствани или преобразувани в обработваеми земи. Речните корита, които някога са се виели през региона, са пресъхнали или са били канализирани. Нивата на подпочвените води са спаднали поради прекомерна употреба за напояване, а плитките кладенци, които някога са осигурявали вода за селата, са пресъхнали.

Влиянието на механизацията и химическите торове

Екстензивното земеделие също така доведе до голяма зависимост от тежки селскостопански машини и синтетични торове. Въпреки че те повишиха добивите в краткосрочен план, те доведоха до уплътняване на почвата и нарушиха нейната естествена структура, намалявайки способността ѝ да задържа влага [3]. Хербицидите и пестицидите намалиха биоразнообразието както в почвата, така и на повърхността, като допълнително отслабиха устойчивостта на екосистемата към климатичен стрес. Дъждовните валежи, които някога са се просмуквали бавно в порестата почва, сега се оттичат бързо от втвърдените полета, изпарявайки се, преди да могат да попълнят водоносните хоризонти.

Верижна реакция на засушаване

Кумулативният ефект от тези човешки намеси създава порочен кръг. Сухите почви водят до по-бавен растеж на растенията, което намалява способността което намалява способността им да засенчват и охлаждат земята. Това води до по-голямо изпарение на влага, повишаване на температурите и по-голяма атмосферна нестабилност [4]. Когато вали дъжд, той често е под формата на интензивни, краткотрайни валежи, които причиняват ерозия, вместо да напояват почвата. Земята, която някога е действала като гъба, задържаща вода, се е превърнала в сито, през което водата бързо преминава.

Пътят към възстановяване

За да се обърнат тенденциите на засушаване в Добруджа, е необходима радикална промяна в начина на земеделие. Въвеждането на сеитбообращение, агролесовъдство (комбиниране на дървета и храсти със земеделски култури), възстановяване на органичното вещество в почвата и възстановяването на влажните зони могат да помогнат за съживяване на водния цикъл [5]. Местните знания и традиционни практики, дълго време пренебрегвани или забравени, трябва да бъдат възстановени и адаптирани към съвременните условия. Кризата не е само екологична, но и културна – прекъсване на връзката между хората и земята. Възстановяването на тази връзка ще изисква търпение, смирение и дългосрочен ангажимент.

В крайна сметка сушите в Добруджа не са просто резултат от променящия се климат. Те са следствие от философия, която третира земята като обикновен ресурс, а не като жива система. Когато се вслушаме отново в земята – и когато я обработваме според нейните ритми, а не срещу тях – Добруджа може би ще стане отново плодородна.

Препратки:

[1] Lal, R. (2004). Soil carbon sequestration impacts on global climate change and food security. Science, 304(5677), 1623-1627.
[2] Bullock, A., ¹ & Acreman, M. (2003). The role of wetlands in the hydrological cycle. Hydrology and Earth System Sciences Discussions, 7(2), 3589-3630.
[3] Blanco-Canqui, H., & Rattan Lal, R. (2008). Impacts of conservation tillage on soil structure and organic carbon – A review and synthesis. Soil and Tillage Research, 99(1), 1-18.
[4] Trenberth, K. E., Dai, A., van der Schrier, G., Jones, P. D., Barichivich, J., Lau, W. M., & Qian, T. (2007). Global warming and changes in drought. Nature Climate Change, 449(7163), 1038-1042.
[5] Gliessman, S. R. (2015). Agroecology: The Ecology of Sustainable Food Systems. CRC Press.