Как птиците са оцелели след промени в магнитното поле на Земята – ARTLESS BEAVART

Магнитното поле на Земята, макар и невидимо за нас, е могъща сила, която влияе върху живота на нашата планета. Неговите периодични обръщания – когато Северният и Южният магнитен полюс си разменят местата – могат да изглеждат като събития с катастрофални последици. И все пак, в продължение на милиони години, птиците не само са оцелели след тези геомагнитни промени, но и са процъфтявали. Тяхната незабележима устойчивост разказва завладяваща история за адаптация, еволюция и дълбоката мъдрост на природата.

Компасът от периода Креда

Последният път, когато Земята е прекарала десетки милиони години без обръщане на магнитната полярност, е бил по време на т.нар. Нормален суперхрон на Креда, продължил приблизително отпреди 120 до 83 милиона години. Този дълъг период на стабилно магнитно поле съвпада с голямо разрастване на разнообразието сред птиците (авиафауна). Ранните птици са се развивали в сравнително предсказуем магнитен “пейзаж”. Но след края на този суперхрон, магнитното поле на Земята отново започва своя цикличен процес на обръщане.

За мигриращите птици това представлява сериозно предизвикателство. Много видове се ориентират по време на дългите си пътешествия, като усещат магнитното поле на Земята – своеобразен биологичен компас, заложен в тяхната физиология. Обръщането на полюсите би могло да обърка вътрешните им навигационни карти. Въпреки това, палеонтологичните находки не показват масови измирания на птици, които да съвпадат с периодите на смяна на полярността. По някакъв начин те са успели да се адаптират.

Повече от един начин: устойчивост чрез излишък

Тайната на тяхното оцеляване може би се крие в излишъка на навигационни методи. Птиците не разчитат само на един “знак”, за да намерят пътя си. В допълнение към усещането за магнитното поле, те използват позицията на слънцето, звездите, моделите на вятъра, поляризираната светлина и дори обонянието си [1]. Тази многопластова система за навигация, която е гъвкава и използва различни сетива (мултимодална), им е позволила да се пренастройват, когато магнитната обстановка се е променяла.

Някои учени предполагат, че магниторецепцията при птиците не е свързана с абсолютната посока на магнитните полюси (север-юг), а по-скоро с локалните промени в силата и наклона на магнитното поле [2]. Според тази теория, обръщането на полярността не изтрива навигационната карта, а просто я “обръща”. Птиците, които имат способност за учене и разчитат на наследствена памет, биха могли да се адаптират в рамките на няколко поколения, възприемайки магнитната промяна не като хаос, а като нов ред, който трябва да бъде усвоен.

Еволюция чрез несигурност

Периодите на нестабилно магнитно поле може да са действали като “еволюционни казани под налягане”. Видовете, които са могли да внедряват нови стратегии, да разнообразяват навигационните си методи или да променят миграционните си модели, са имали еволюционно предимство. Тези, които не са успели да се адаптират, вероятно са изчезнали. По този начин, геомагнитните обръщания може да са селектирали не само птици със силни крила или остро зрение, но и такива с поведенческа гъвкавост и развита нервна система.

Дори и днес, някои птици коригират миграционните си маршрути в реално време в отговор на слънчеви бури или временни магнитни аномалии [3]. Нервната им система е фино настроена към динамичната природа на Земята. Това, което за нас изглежда като смущение, за тях е просто поредната променлива. Те са били оформени не въпреки, а благодарение на променящите се ритми на планетата.

Поуки за адаптация

Птиците ни напомнят, че оцеляването не е статично съвършенство – то е динамичен процес, който зависи от способността за приспособяване към промените. Земята е обръщала своя магнитен “сценарий” многократно, но небето все още е изпълнено с крилати пътешественици, следващи невидими линии през континентите. Тяхната история е история на доверие – не във фиксирани координати, а в способността да се преориентираме.

Изправени пред свят на екологични катаклизми и технологична дезориентация, може би и ние трябва да се научим да се ориентираме, използвайки повече от един “компас”. Да се научим да слушаме множество сигнали. Да останем гъвкави. Птиците практикуват това от векове.

Препратки:

[1] Mouritsen, H., & Ritz, T. (2005). Magnetoreception and its use in avian navigation. Current Opinion in Neurobiology, 15(4), 406-414. [2] Wiltschko, R., & Wiltschko, W. (2005). Magnetic orientation in birds. Journal of Experimental Biology, 208(Pt 11), 1965-1973. [3] Emlen, S. T. (1975). The stellar-orientation system of a migratory bird. Scientific American, 233(2), 102-111.