Category: What Inspires Me

Представете си свят, в който държавата е просто сянка – отдръпнала се, невидима, ненамесваща се. Свят, където пазарът е върховен господар, а всеки човек е ковач на собственото си щастие, освободен от оковите на регулациите и колективната отговорност. Това е привлекателна утопия за онези, които ценят свободата над всичко. Това е обещанието на либертарианството, идеология, която все по-често набира популярност. Но ако се вгледаме по-отблизо, особено през призмата на българската реалност, този блян бързо се превръща в кошмар, разкривайки дълбоки пукнатини в основите си.

Когато “свободата” ни разболява: Цената на липсата на регулации
Едно от най-стряскащите положения на либертарианството е, че моралът на едно действие се измерва единствено с липсата на принуда, без значение какви са последствията. На практика това може да доведе до абсурдни и животозастрашаващи ситуации. Ако приемем, че регулациите за безопасност на храните са „принуда“, то тогава е „морално“ да се продават продукти, които са опасни за здравето. Защото, нали, потребителят „доброволно“ избира какво да купи, без значение, че няма информация или е подведен.

В България, където корупцията и дефицитът на контрол са често срещани явления, подобен подход би бил катастрофален. Колко често сме свидетели на „доброволни“ заобикаляния на екологични стандарти, водещи до отровена природа? Колко пъти „оптимизацията“ на разходи за безопасност на работното място е водила до инциденти и трагедии? Либертарианският фокус върху начина, а не върху резултата, в наши условия е покана за произвол. Вместо това, има нужда от идеали, които твърдо застават зад необходимостта от силни и ефективни регулации. Те са щит, който предпазва не само индивида, но и цялото общество от безскрупулни практики. Стандартите за качество на храните, опазването на околната среда, справедливите трудови условия – това не са принуда, а гаранция за достоен живот и здравословна среда.

От “всеки сам за себе си” до “общество за всички”: Силата на колективната отговорност
Либертарианският идеал възхвалява крайния индивидуализъм и самодостатъчност. В един такъв свят обаче, където всеки е сам за себе си, изчезва колективната отговорност за изграждане на общи блага. Резултатът? Системи като публичното образование и здравеопазване, които зависят от споделената отговорност, бързо западат.

Погледнете България – години наред сме свидетели на хронично недофинансиране на училища и болници, докато най-богатите могат да си позволят луксозни частни алтернативи. Либертарианският призив за тотална приватизация би задълбочил тези неравенства до безпрецедентни нива, лишавайки огромна част от населението от достъп до основни услуги. Съществува и различен път: инвестиране в силни публични услуги. Убеждението е, че достъпът до качествено образование, здравеопазване и социална защита не трябва да е привилегия, а основно право. Когато инвестираме в тези сектори чрез справедливи данъци и преразпределение, ние не просто помагаме на нуждаещите се, а изграждаме по-устойчиво и сплотено общество, в което всеки има шанс да развие пълния си потенциал.

Пазарни провали и държавен коректив: Урокът от реалността
Либертарианството наивно вярва, че пазарите се коригират сами, игнорирайки сериозни проблеми като монополи, картелни споразумения и замърсяване. Липсата на държавен надзор позволява на компаниите да замърсяват природата и да манипулират цените, без да поемат отговорност.

Българската история е пълна с примери за пазарни провали. От “грабителната приватизация” до днешните олигархични структури, които контролират цели сектори, липсата на адекватен контрол е довела до несправедливост и хаос. Нужен е подход, който признава, че пазарът е мощен двигател, но и че има своите недостатъци и провали. Затова е необходима активна роля на държавата в регулирането и надзора. Това включва борба с монополите, защита на потребителите, опазване на околната среда и гарантиране на честна конкуренция. Невидимата ръка на пазара може да бъде изключително ефективна, но само ако е направлявана от видимата ръка на справедливата държавна и глобална политика.

От дерегулация към справедливост: Урокът от кризите
Вярата на либертарианците, че конкуренцията процъфтява най-добре без намесата на правителството, е опровергана от световни икономически кризи. Дерегулацията допринесе за финансовия срив от 2008 г., а днес виждаме как “гиг икономиката” заобикаля трудовото законодателство, лишавайки милиони хора от основни социални гаранции.

В България, където “олекотяването” на регулациите често е параван за безнаказаност, рисковете от пълна дерегулация са огромни. Социалдемокрацията напротив, защитава идеята за силна социална държава, която осигурява трудови права, адекватни заплати, социални помощи и защита при безработица. Това не е пречка пред икономическото развитие, а социална инвестиция, която осигурява стабилност, намалява неравенствата и създава по-сигурна среда за всички. Когато хората се чувстват защитени, те са по-продуктивни, по-иновативни и по-ангажирани с обществото.

Справедливост за всички, не само за богатите: Демократичната държава като гарант
И накрая, либертарианските идеи за приватизация на правосъдието и сигурността са дълбоко тревожни. В един такъв свят правосъдието би станало лукс, достъпен само за най-богатите, а обикновените граждани биха останали беззащитни.

В България, където доверието в държавните институции е често уронено, прехвърлянето на тези основни функции на частни субекти би било рецепта за хаос. Наложително е твърдо да се стои зад принципа на равен достъп до правосъдие и държавен монопол върху сигурността. Само една силна и демократично отговорна държава може да гарантира, че законът е еднакъв за всички, независимо от техния социален статус или финансово състояние. Тя е гарант за обществения ред и справедливост, ценности, без които никаква истинска свобода не е възможна.

Заключение: Бъдещето е в баланса
Либертарианският идеал за неограничена свобода, макар и привлекателен на пръв поглед, игнорира сложните реалности на съвременното общество. Особено в България, където преходът към пазарна икономика беше белязан от неравенства и слабости на институциите, продължаването на либертарианските принципи би довело до задълбочаване на проблемите.

Вместо това, има нужда от идеали, които предлагат път към справедливо, равнопоставено и проспериращо общество. Истинската свобода не е анархия, а баланс между индивидуалните права и колективната отговорност. Чрез силни публични институции, ефективни регулации и активна социална политика, държавата може да бъде не пречка, а катализатор за благоденствие и социална справедливост, осигурявайки достоен живот и равни възможности за всеки български гражданин.

Тик-так. Часовникът отмерва последните месеци до един исторически момент за България – приемането на еврото. Докато еуфорията е осезаема, в ефира на “Денят на Дарик” прозвучаха и тревожни нотки от икономиста Кузман Илиев. Той ни предупреди за “социален експеримент” с дигиталното евро, за “тоталитарен контрол” и застрашени свободи. Но дали сме на път да загубим себе си в европейската прегръдка, или напротив – да намерим по-сигурен пристан за нашите ценности?

Прозрачността не е враг, а оръжие

Основната теза на Илиев е, че дигиталното евро, с неговата проследимост чрез блокчейн, ще доведе до пълно наблюдение над гражданите и потенциално до репресии. Той рисува картина, в която “дисиденти” биват финансово наказвани, а личната банкова тайна изчезва. Тези опасения, макар и разбираеми в съвременния свят, пропускат една съществена гледна точка: прозрачността във финансовата система е двуостър меч. И докато може да бъде използвана за контрол, тя е и най-мощното оръжие срещу скритите пороци на финансовата система – корупцията, прането на пари и укриването на капитали в офшорни сметки.

Представете си следното: български компании получават щедри кредити, често осигурени от държавни гаранции или европейски фондове, предназначени за развитие на икономиката. Вместо обаче тези средства да бъдат инвестирани ефективно, те мистериозно изчезват, пренасочени към сложни офшорни схеми. Това не само лишава държавата от данъчни приходи, но и подкопава доверието в институциите и създава нелоялна конкуренция. Именно тук дигиталното евро, под зоркото око на Европейската централна банка (ЕЦБ), може да промени правилата на играта.

С достъпа до детайлни данни за транзакциите, ЕЦБ ще разполага с безпрецедентна възможност да проследява тези парични потоци. Вече няма да е толкова лесно да се скрият милиони зад паравани от кухи фирми или сложни мрежи от посредници. Ако сте коректен гражданин или бизнес, защо трябва да се страхувате от тази прозрачност? Напротив, тя ще ви защити от недобросъвестни конкуренти и ще осигури по-справедлива икономическа среда.

Европейският модел: Свобода и гаранции

Тук е и моментът да се спрем на друга ключова точка, която Кузман Илиев подминава – фундаменталната защита на свободите на гражданите в Европейския съюз. Твърденията за “тоталитарен нагон” и “липса на демократичност” в ЕЦБ и европейските институции не отразяват реалността на един от най-стабилните и демократични съюзи в света.

Европейският съюз е изграден върху принципите на върховенството на закона, защитата на човешките права и основните свободи. Никъде другаде по света няма толкова силни правни гаранции срещу произвол и злоупотреби с власт. Всеки гражданин на ЕС има право на съдебна защита срещу действия на институциите, включително ЕЦБ. Има строги регулации за защита на личните данни (GDPR), които са еталон за целия свят. Всяко въвеждане на нова технология, като дигиталното евро, е съпроводено от мащабни дебати и законодателни промени, целящи да гарантират именно тези свободи.

Нещо повече, Европейският съд по правата на човека и Съдът на Европейския съюз са институции, които непрекъснато следят за спазването на тези принципи и налагат санкции при нарушения. ЕЦБ, макар и независима в оперативната си дейност, е подложена на демократичен контрол чрез Европейския парламент и националните правителства. Твърденията за “избрани” или “неизбрани” чиновници, които вземат решения извън всякакъв контрол, просто не се вписват в сложната система на европейско управление, където всеки орган има своите правомощия и отговорности, но и своите ограничения.

Анализаторите като Илиев често забравят, че в ЕС имаме възможността да се защитаваме и да променяме, когато нещо не ни харесва. Протестираме, гласуваме, подаваме петиции, участваме в граждански организации – всичко това са механизми, които гражданите на тоталитарни режими само биха мечтали да притежават.

Отвъд “кексчето”: Икономически ползи и стабилност

Освен дигиталния аспект, приемането на еврото носи и редица неоспорими икономически ползи за България. Стабилността на еврото, въпреки временните инфлационни предизвикателства, осигурява предсказуемост и защита от валутни рискове. Намаляват се транзакционните разходи за българските фирми, работещи с европейски партньори, което стимулира търговията и инвестициите. Доверието на международните инвеститори в България ще се увеличи, а това ще доведе до по-голям приток на капитали и създаване на нови работни места.

Илиев иронизира “борбата с цените на кексчето”, но фактът е, че с приемането на еврото България ще стане част от един от най-големите икономически блокове в света, което дава възможност за по-ефективна борба с инфлацията чрез общи политики и по-голяма пазарна сила.

Разбира се, никой не отрича, че всяка голяма промяна носи със себе си предизвикателства. Важно е обаче да се гледа цялостната картина. Приемането на еврото не е просто смяна на валута, а стъпка към по-силна, по-прозрачна и по-отговорна България в сърцето на Европейския съюз. Това е стъпка, която не застрашава нашите свободи, а напротив – ги защитава, осигурявайки ни място в един свят, където демокрацията и върховенството на закона все още са ценности, за които си струва да се борим.

Има баланс между прозрачността на финансовите транзакции и защитата на личната неприкосновеност в дигиталния свят.