SF Как COVID-19 повлия на човешките взаимодействия

Пандемията от COVID-19 нанесе съкрушителен удар не само върху глобалното здравеопазване и икономики, но и върху самата същност на човешкото взаимодействие [1]. За кратък период от време най-елементарните човешки прояви – събирането на хора, физическият контакт, дишането на общ въздух – се превърнаха в източници на безпокойство и страх [2]. Бяхме принудени спешно да преосмислим основите на социалния живот, което разкри както крехкостта, така и забележителната адаптивност на нашите връзки.

Голямото прекъсване на връзките

Физическото дистанциране, което в миналото често се асоциираше с емоционална дистанция, внезапно се превърна в морален императив. Терминът “социално дистанциране” бързо навлезе в ежедневния ни речник, очертавайки новите етични граници на пространството между нас [3]. Това доведе до радикално предефиниране на интимността. Близки приятели и членове на семейството бяха държани на безопасно разстояние. Празничните събития се трансформираха във виртуални срещи през платформи като Zoom. Скръбта се превърна в дълбоко лично преживяване. Сватбени тържества, погребения и раждания се случваха без традиционното присъствие на близки, което обикновено им придава смисъл и тежест [4].

Въпреки тази принудителна изолация, пандемията разкри и нови форми на солидарност. Съседски групи се организираха във взаимопомощни мрежи. Хората изразяваха подкрепа от балконите си, аплодирайки медицинските работници на първа линия, и преоткриваха забравени начини да бъдат заедно, макар и физически разделени [5]. Технологията, въпреки че преди това често беше критикувана за прекомерна употреба, се превърна в жизненоважна връзка със света. Тя ни напомни, че истинската връзка надхвърля физическата близост.

Огледало на задълбочаващото се неравенство

Пандемията не засегна всички по един и същ начин. Докато мнозина имаха възможността да работят от домовете си, други ежедневно рискуваха здравето си, за да осигурят храна, да поддържат чистотата или да предоставят медицински грижи [6]. Социалното взаимодействие се раздели: привилегированите можеха да се самоизолират, докато уязвимите нямаха тази възможност. Това болезнено подчерта дълбоките социални разделения, които определят чие присъствие се цени и чий риск се пренебрегва [7].

COVID-19 разкри не само нашата биологична уязвимост, но и емоционалната и структурната такава. Чувството за самота се засили, случаите на домашно насилие нараснаха, а кризите в областта на психичното здраве се задълбочиха [8]. Пространствата, които преди използвахме като буфер срещу стреса – паркове, училища, кафенета – бяха затворени, разкривайки колко много благосъстоянието ни зависи от обществената инфраструктура.

Еволюция на социалния етикет

Дори след отпадането на строгите ограничения, човешкото взаимодействие не просто се върна към “нормалното”. Започнахме бавно и внимателно да предоговаряме правилата на общуване в ежедневието: Да се прегърнем ли? Да се ръкуваме ли? Да свалим ли маската? Тези на пръв поглед малки решения се изпълниха с ново значение, отразявайки нашето доверие в науката, в институциите и един в друг [9]. Един обикновен жест вече можеше да сигнализира предпазливост, несъгласие или солидарност.

Освен това, дигиталната комуникация навлезе още по-бързо в живота ни. Работните места приеха дистанционните срещи като стандарт, семействата използваха видео разговори по-често, а дори и романтичните срещи се преместиха във виртуалното пространство. Тази промяна трансформира начина, по който се “чете” един друг. Изражения на лица, скрити зад маски, гласове, предавани през екрани – научихме се да декодираме фини сигнали и да адаптираме емпатията си към различни комуникационни формати [10].

Преосмисляне на съвместното съществуване

Може би най-важният урок от пандемията е осъзнаването, че социалното взаимодействие не е нещо, което се подразбира – то е активна практика. Практика, която изисква внимание, грижа и постоянно преоткриване. Научихме, че да бъдем заедно означава много повече от физическа близост. Става въпрос за съзнателно присъствие, полагане на усилия и поемане на взаимна отговорност [11].

COVID-19 не унищожи човешката връзка. Той я подложи на сериозно изпитание. Разкри нейните граници, но и нейната забележителна устойчивост. След принудителната изолация мнозина излязоха с обновена благодарност за докосването, за непринудения разговор, за споделения смях на чаша кафе. Започнахме по-съзнателно да се питаме: Към какъв вид общество искаме да се върнем? Какви взаимоотношения наистина си струва да бъдат възстановени?

В тишината на карантините и в шума на кризата, ние зърнахме по-ясно какво означава да си човек – не просто като отделни индивиди, а като социални същества, дълбоко взаимозависими и винаги търсещи връзка помежду си.

Препратки:

[1] World Health Organization. (2020). Coronavirus disease (COVID-19) pandemic.
[2] Anderson, R. M., Heesterbeek, H., Klinkenberg, D., & Hollingsworth, T. D. (2020). How will country-based mitigation measures influence the course of the COVID-19 epidemic?. ¹ The Lancet, 395(10228), 931-934. ² [3] Gostin, L. O., & Wiley, L. F. (2020). Public health emergency powers during the COVID-19 pandemic. JAMA, 323(12), 1167-1169. [4] Van den Hoonaard, W. C. (2020). Dying and grieving in the time of COVID-19. Illness, Crisis & Loss, 28(4), 179-183.
[5] Moore, K., & McKee, M. (2020). Solidarity and civic action during the COVID-19 pandemic. Journal of Health Services Research & Policy, 25(2), 79-80.
[6] Systemic Racism & COVID-19 – The Opportunity Agenda. (n.d.). The Opportunity Agenda. Retrieved from https://brainly.com/question/28290514
[7] Bambra, C., Riordan, R., Ford, J., & Matthews, F. (2020). The COVID-19 pandemic and health inequalities. Journal of Epidemiology & Community Health, 74(11), 964-968. ³
[8] Holmes, E. A., O’Connor, R. C., Perry, V. H., Tracey, I., Wessely, S., Arseneault, L., … & Bullmore, E. T. (2020). Multidisciplinary research priorities for the COVID-19 pandemic: a call for action for mental health science. The Lancet Psychiatry, ⁴ 7(4), 375-380.
[9] Baylis, F., & McLeod, C. (2020). COVID-19 and the social etiquette of risk. Journal of Bioethical Inquiry, 17(3), 503-507.
[10] Montag, C., & Elhai, J. D. (2020). Towards digital health psychology: Opportunities and challenges. JMIR Mental Health, 7(1), e16319.
[11] Nussbaum, M. C. (2001). Upheavals of Thought: The Intelligence of Emotions. Cambridge University Press.